Естетиката на фотополимерните пломби – на какво се дължи

Естетичните пломби се изработват при дефекти или разрушения на зъбите – зъбен кариес, фрактура на зъба (в резултат на травма) или за смяна на стари пломби от неестетичен материал (амалгама, остарял фотополимер с променен цвят или дефекти). Промяната на външния вид на стара пломба е показание за смяна на пломбата дори когато пломбата е здрава и няма зъбен кариес.

Естетичните обтурации се изработват с помощта на естетични материали – фотополимер и порцелан.

Фотополимерът днес е предпочитан от повечето зъболекари. Плюсовете на този материал са много – естетичен, износоустойчив, лесен за работа и много други.

Един от основните недостатъци на фотополимерния материал е, че се свива при втвърдяването, но всеки добър зъболекар знае как да се справи с този недостатък на материала. За да се избегне свиването, е необходимо послойно нанасяне на материала. Това пък позволява използването на комбинация от различните цветове на малки порции, което допринася за постигането на максимално добри естетични резултати.

Всеки добър зъболекар използва кофердам, тъй като това е важно при фотополимера, за да се контролира влагата около зъба, по който се работи, и да се получи здрава и качествена пломба. Кофердамът защитава изцяло зъба от слюнката в устната кухина, за да може вашият зъболекар лесно се моделира зъба с фотополимерния материал, така че той по нищо да не се различава от естествените зъби. Фотополимерната пломба е устойчива във времето и задоволяваща напълно както функцията, така и естетиката. Един от начините да оцените качеството на фотополимерната пломба е гладкият преход между зъба и пломбата, който можете да установите с клечка за зъби.

 Фотокомпозитите, и като цяло композитите, са физически смеси на различни вещества, подбрани с цел да се получи подобрена характеристика на продукта. Поне така е било в началото; днес нещата са доста по-сложни и композитите отдавна не са само физична смес; те представляват нещо нееднородно от гледна точка на строежа си, но връзката между отделните компоненти отдавна вече е от химичен тип с цел оптимизиране на физичните, химичните и биологични свойства на материалите. В състава на един съвременен композит влизат мономери, полимери, неорганични пълнежни частици, силантни свързващи агенти, пигменти, инициаторна система, ултравиолетови стабилизатори, инхибитори, доста модерните напоследък антиоксиданти, флуоресциращи съединения и какво ли още не. Почти всички мономери, произведени в света до момента, са акрилови съединения – метил метакрилат, bisGMA, UDMA, TEGDMA и т.н.